Белтъчните вещества от животински или растителен произход са оснава,  незаменима съставка в храната на човека. Природните протеини са изградени от аминокиселини. Те са над 150 вида,  но живата клетка използва само 20 от тях за синтеза на протеини. Човешкият организъм не е в състояние да произвежда всички аминокиселини,  необходими за изграждането на собствените му протеини,  и следва да ги получава чрез храната.  Това са т.нар. незаменими (есенциални) аминокиселини - лизин, триптофан, метионин, треонин, валин, левцин, изолевцин и фенилаланин.

Хистидинът е незаменим само за малките деца и вероятно за възрастни – хронично болни. Освен за изграждането на протеините,  аминокиселините са необходими и за синтеза на други биопродукти:  ензими, хормони, глюкоза, мазнини,  а също участват и в енергообмена.

Биологичната роля на всяка аминокиселина е специфична и определя свойствата и функциите на протеините,  в които участва. Например недоимък на лизин в протеините,  в които е застъпен,  може да предизвика нарушения в азотното равновесие,  кръвотворния процес в чернодробната дейност и калциевата обмяна на костите. Дневната потребност от лизин е 3-5 грама. Той се съдържа главно в месни,  млечни,  рибни и зърнени храни.

Триптофанът е необходим при растежа на организма и за синтеза на биопродукти.  Дневната потребност е около 0,5 грама. Основни източници са храните от животински произход.

Метионинът участва в синтеза на холина – съставка на лецитина и в мастната обмяна.  Тази аминокиселина доставя сяра за цистеина – структурен елемент за много протеинови видове. Дневната потребност от метионин е 3-4 грама. Млечните продукти съдържат доста метионин в състава на казеина.

Треонинът е необходим за нормалния растеж и развитие на организма. Дневната потребност от него е около 1 грам.

Валининът,  левцинът и изолевцинът участват в синтез на повечето протеинови видове. Техният метаболизъм при някои вродени заболявания е нарушен. Дневната потребност е сътветно 1,6,2,2,1,4 грама.

Фенилаланинът е предшественик на тирозина,  от който се синтезират хормоните на щитовидната и надбъбречната жлеза. Дневната потребност е около 2 грама.

Заменимите аминокиселини са аланин, аспарагнова киселина, глутаминова киселина, глутамин, глицин, пролин и серин. Първите три участват в разпределението на азота в организма и са звено в обмяната на протеините с мазнините и въглехидратите.

Приетите с храната белтъчини се разграждат в храносмилателната система и от съставните им аминокиселини клетките си синтезират свои специфични протеини. Този процес е строго кодиран. Отклоненията от него водят до редица заболявания. Протеините участват в образуването и растежа на тъканите и органите на човека от ембрионалното му развитие до края на живота му. Зарастването на раните,  възобновяването на кожата,  на кръвните и чревните клетки,  ензимната и хормоналната дейност,  поддържането на имунната система,  на киселинно – алкалното равновесие и това на телесните течности е част от предназначението на протеините.  Те стават източник на енергия,  когато мазнините и въглехидратите са в недостиг.

Организмът възприема по различен начин протеините от различните храни и ги усвоява с посредничеството на мазнините,  на въглехидратите и на определени витамини и минерални вещества. Биологичната им ценност се определя чрез сравняването с дадена белтъчна храна,  приета за еталон, т.е. протеините в нея се означават като „ИДЕАЛНИ“.

Здравия човек усвоява най-пълноценно животинските белтъци. Възприемането на белтъчините зависи от кулинарната обработка – например варените храни се разграждат по-лесно от печените.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, Протеид, Протеин, Фитнес, фитнес диета, хранителен режим

Продукти: 300 гр. ориз,  3 чаени чаши прясно мляко,  150 гр. кокосови стърготини,  150 гр. захар,  1 супена лъжица настъргана лимонова кора,  1 портокал, канела.

Оризът се слага да ври с малко вода и щипка сол. Щом водата се поизпари,  се прибавят захарта,  кокосовите стърготини,  млякото и лимоновата кора. Сместа се вари на слаб огън,  като се бърка,  за да не загори.

Когато оризът омекне напълно,  се изсипва в купа,  обляна със студена вода.  Охладеният десерт се поръсва с канела и ако сте запалени по готвенето може да си украсявате с резенчета портокал.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, въглехидрати, рецепти ориз, фитнес диета, хранителен режим

Продукти:  8 големи картофа,  200гр. ориз,  50гр. масло,  магданоз,  черен пипер и сол на вкус.

Полусварените картофи се обелват и се издълбават с помоща на чаена лъжичка.

Оризът се сварява с малко подсолена вода,  отцежда се и се разбърква с част от маслото,  ситно нарязан магданоз,  черен пипер и сол.

Картофите се напълват с готова плънка,  върху всеки от тях се слага парченце от останалото масло и се пекат в гореща фурна до зачервяване.

По желание може да се наръсят с малко настърган кашкавал.

Tags: Белтъчни вещества, въглехидрати, рецепти картофи, рецепти ориз, фитнес диета, хранителен режим

Продукти: 1 кг. картофи,  1 пакетче масло,  5-6 глави лук,  3-4 домата,  1 малка глава чесън,  1 връзка магданоз,  черен пипер и сол на вкус.

Избират се приблизително еднакви,  средни по големина картофи. Обелват се и се отрязват от едната страна за да могат да се закрепят. Откъм другата страна се издълбават с върха на ножче за белене на картофи и се посолява.

Лукът се нарязва на дребно и се задушава в част от маслото до омекване. Прибавят се ситно нарязаните домати,  чесънът и магданозът. Сместа се подправя със сол и черен пипер и се задушава,  докато течността се поизпари.

Картофите се напълват с плънката,  нареждат се в намаслена тавичка и върху всеки от тях се поставя парченце от останалото масло. Помежду и се изсипва останалата плънка.

Заливат се с малко гореща вода и се пекът в умерена фурна.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, въглехидрати, рецепти картофи, Фитнес, хранителен режим