Храната е източник на енергия. Тя доставя хранителните вещества , необходими за физическия растеж и възстановяване и помага на организма да произвежда различни вещества (хормони , ензими , и невромедиатори) , допринасящи за нормалното му функциониране.

През последните години идеите по отношение  на храненето се промениха.Доскоро беше разпространено схващането , че отбягването на определени храни , например мазнините , гарантира здравословен хранителен режим.Въпреки , че все още се препоръчва намаляването на консумацията на мазнини, сега се набляга предимно върху добре балансираната програма с богати на хранителни вещества продукти.

„Пирамидата на здравословното хранене“ показва взаимовръзките между различните видове храни, необходими за постигане на важния баланс.

Сложни въглехидрати: Консумирайте от 6 до 11 порции нерафинирани храни , съдържащи скорбяла, като ориз , боб , кореноплодни зеленчуци , банани и пълнозърнести продукти ( пълнозърнест хляб , зърнени закуски и макаронени изделия). Сложните въглехидрати са богат източник на енергия и съдържат витамини и минерали.

Зеленчуци и плодове: Приемайте най-малко 3-5 порции зеленчуци и 2-4 порции плодове дневно.Включвайте в менюто си разнообразни кореноплодни и грудкови растения , стебла , семена ,листа , шушулки и плодове.Избирайте плодове и зеленчуци с различни цветове ( защото отделните растителни пигменти набавят специфични полезни за здравето вещества).Тези храни са източник на фибри , витамини , минерали и някои незаменими мастни киселини.

Храни богати на белтъчини: Консумирайте  4 до 6 порции дневно домашни птици , риба , яйца , нискомаслени млечни произведения , крехко месо , ядки , бобови растения и соеви продукти като тофу.Протеините са необходими за разстежа възстановяването на клетките и за производството на антитела , хормони и ензими.

Мазнини: Сведете приема на мазнини до не повече от 30% от общото количество калории.Имайте предвит и мазнините „скрити“ в други храни , и тези , използвани при готвенето.За предпочитане са растителните мазнини ( в ядките , семената , пълнозърнестите житни продукти , зеленчуците и студенопресованите масла) и тези от тлъсти риби пред мазнините , съдържащи се в месото , яйцата и млечните продукти.Мазнините осигуряват важни за клетъчната структура мастни киселини и съдържат мастноразтворими витамини.

Захари: При необходимост подсладете храната с малко мед , кленов сироп или захар , но не го правете прекалено често. Сладките храни осигуряват бърза енергия и минерали в незначителни количества.

Всекидневен прием

Белтъчини

- 60-85 г. риба и птиче месо ; 1 яйце ; 1 чаша прясно или кисело мляко; 45 г. твърдо сирене ; 1/2 чаша ядки , варен боб  или леща

Зеленчуци и плодове

-1/2 чаша нелистни зеленчуци ; 1 чаша листни зеленчуци ; 1 средна ябълка , портокал или круша ; 1/2 грейпфрут или пъпеш ; 1/2 чаша консервирани или варени плодове

Въглехидрати

- 1 филия хляб; 30 г. сурови зърнени храни ; 1/2 чаша варени кореноплодни зеленчуци , макаронени изделия ,зърнени храни или ориз

Tags: белтъчини, въглехидрати, мазнини, съвети фитнес, фитнес диета, хранене, хранителен режим

Всички жизнени процеси са неразривно свързани с участието на белтъчините.

Мускулното съкращение,  привеждащо човека в движение в пространството,  е резултат от взаимодействието на съкратителния мускулен белтък с АДФ;  в процесите на размножаване,  растеж,  хормонална регулация,  наследственост и други активно участват белтъчини;  ензимите,  които катализаират и регулират всички процеси на обмяната на веществата,  и имат също белтъчен произход,  и така нататъка.

Белтъчините се намират във всички живи клетки както от животински,  така и от растителен произход. Около 80-90 процента от сухия остатък на животинската тъкан са белтъчини. Макар и по-малко,  значително е тяхното съдържание в растенията,  особено в ядрата на растителните клетки,  семената и бобовите култури. Белтъчините са извънредно сложни химически съединения. Биват два основни вида – прости белтъци или протеини,  които могат да бъдат разградени до аминокиселини,  и сложни белтъци или протеиди,  които освен аминокиселини съдържат и небелтъчна съставка – фосфор,хром,липиди и други.

Попаднали в стомашно-чревния тракт,  протеините се хидролизират до 22 аминокиселини,  които имат свойството да се резорбират от организма,  след което предимно по кръвен път се насочват към всички клетки на различните тъкани. Там те или участват в синтеза на специфични за организма белтъци,  или тяхното разграждане продължава. Различните аминокиселини имат различна биологична стойност. Осем от тях са незаменими,  не могат да се синтезират от останалите и подобно на незаменимите мастни киселини е задължително да бъдат доставени с храната. Биологичната стойност на всеки белтък зависи от това,  доколко той съдържа именно тези незаменими аминокиселини. Не същесвтува храна,  при която незаменимите аминокиселини да са представени в оптималното им съотношение (с изключение на специално изготвените протеиниви концентрати) ,  поради което белтъчния порцион в менюто на културиста трябва да бъде съставена от подходящ избор (по количество и качество) на многобройни хранителни продукти.

Главната задача на белтъчините е участието им като основен градивен материал за изгражденато на мускулния белтък. Без осигуряването на този материал,  по какъвто начин и да се тренира,  каквато и да е небелтъчната част от храната,  прираст на мускулната маса няма да се получи. Използването на белтъчини като енергиен източник е „лукс“ ,  който един компетентен културист с правилното съставяне на дневното си меню трябва да сведе до минимум. От въглехидратите – енергия,  от белтъчините – градивен пластичен материал – това е основното правило,  което трябва да се спазва,  за да се достигне с минимални сили и загуби на време чувствителен напредък в областта на културизма.

Tags: аминокиселини, белтъчини, градивен материал, ензими, културизъм, Протеид, Протеин, хранене, хранителен режим