Не само различните естетически критерии спрямо женското телосложение, но и различните особености на женския организъм, свързани преди всичко с биологичната роля на жената при продължаване на рода, определят различния характер на целите, преследвани в женския културизъм, като и на тренировъчните средства и методи. За какви особености става въпрос?
Установено е, че максималната сила при жените е с около 40% по-малка от силата на мъжете. Общатата тренираност (съвкупността от двигателни качества) при една и съща възраст е също значително по-слаба. При едни и същи тренировъчни занимания силата на жените расте по-слабо от силата на мъжете. С други думи, при планиране на културистичната тренировка трябва да се има предвид, че възможностите за проява на сила, като и нейният прираст са по-малки, отколкото при мъжете и принципът постепенност при тренировъчните натоварвания трябва стриктно да се спазва. Защо всъщност са налице такива различия. Преди всичко при жените значително по-малка е активната мускулна маса, силата на жената ще бъде значително по-малка поради значителното съсържание на мастна тъкан в нейните мускули. Центърът на тежестта на женското тяло е по-ниско, а раменният пояс е по-слабо развит за сметка на таза, които има по-особен строеж. Поради тези разлики в строежа на женското тяло се създават по-благоприятни условия условия за упора на долните крайници, но се ограничават бързината на придвижването и височината на отскачането. Силното натоварване на тазовото дъно, което се получава при някои упражнения за мсукулите на краката, като например клякането с тежка щанга на рамената, е нежелателно.
Резултатите, които жената постига, са по-малко трайни от тези на мъжете. Нейната тренираност се губи по-лесно. Ето защо принципът системност е особено важен при жените културистки и заниманията не бива да се пропускат освен при действително наложителни причини. Тъй като растежът при жените завършва по-рано и при това трупът им е относително по-дълъг, при упражнения с утежнения се стига до по-силно натоварване на гръбначния стълб, което съсзадава опасност от травмирането му. Това е още една причина да се избягва клякането с тежка щанга на рамената, като и някои други упражнения, натоварващи кръста. Препоръчва се по-голямата част от упражненията да се изпълняват в легнало или седнало положение.
Според най-новите изследвания спиране на тренировките по време на менструация не се препоръчва. Намаляват се се натоварванията и особено упражненията, които увеличават нахлуването на кръв в тазовата област, но за горната част на тялото особено от легнало положение може да се тренира почти нормално. Някои физически упражнения дори намаляват неразположението, което жената чувства през този период.
Посочените по-горе особености на опорно-двигателния апарат у жената са в тясна връзка с устройството и дейността на някои важни функционални системи. При жените например е характерно по-високото положение на диафрагмата и свързаното с това относително напречно разположение на сърцето. Масата на женското сърце е с 10-15% по-малка от тази на мъжа, по-малък е удраният му обем, което обуславя по-голямата пулсова честота. По-големи са систоличното и диастоличното налягане, като и скоростта на артериална кръв. Кръвта на единица телесна маса е по-малко и по-рядка, в 1мм се съдържат около 500 000 (което прави около 10%) червени кръвни телца по-малко.
Всички тези различия на сърдечно-съдовата система най-ярко проличават при скоростно-силовите спортове, към които спада и културизмът, като реакцията на женския организъм към такъв род натоварвания се изразява главно за сметка на увеличаване честотата на пулса (което е по-неизгодно) , докато при мъжете сърдечните съкращения са по-бавни и по-мощни. Поради удълженото време за възстановяване паузите както между отедлните серии, така и между тренировъчните занимания трябва да бъдат по-големи или обемът на тренировките – по-малък.
Различия се забелязват и в дейността на дихателната система. Женските бели дробове са абсолютно и относително по-малки от мъжките. Виталният им капацитет е съответно по-малък, а броят на вдишванията за минута – по-голям. При физическо натоварване с голяма интензивност процентното нарастване на кислородното потребление при жените е по-голямо и до известна степен компенсира по-ниската степен на неговото усвояване. Поради това упражнения, свързани със задържане на дишането, като и упражнения, притискащи гръдния кош, трябва да се избягват. Препоръчват се разтварящите гръдния кош упражнения.
По отношение на някои вътрешни органи жените са в по-благопрятно положение от мъжете. Имат относително по-тежък черен дроб, далак и жлези с вътрешна секреция. Техните надбъбречни жлези дори абсолютно са по-тежки от жлезите на мъжете. Минималното съдържание на андрогенни (мъжки) полови хормони в женския организъм е една от основните причини за по-слабите им силови качества. Приемането на допингиращи анаболни стероиди компенсира тази липса и значително повишава скоростно-силовия потенциал. За съжаление това се използва от някои спортистки, но е извънредно опасно, тъй като освен опасностите при употребата на аболни стероиди при мъжете тук е възможно разстройване на функциите на яйчниците, тайно прекъсване на менструацията и дори безплодие. Неприятни са и вторичните андрогенни ефекти – окосмяване, загрубяване на гласа, поява на така наречените ергенски пъпки.
Заниманията със силови и в частност с културистични упражнения се посрещат с интерес от жените не само поради ползата от упражненията, но и като възможност да се задовили естествения им стемеж към еманципация и равноправие. Навлизайки в област, която доскоро е била обект само на мъжете, те са много внимателни и съсредоточени, което прави работата с тях приятна и плодотворна. Заниманията с културизъм, тонизирайки мускулатурата, влияят извънредно положително и върху самочувствието им. При жените, които са по-емоционални натури, това е от съществено значение за по-нататъшния им напредък и мотивация за заниманията. Обикновено жените са по-дисциплинирани и по-изпълнителни, което е иглавното изискване за напредъка при културистичните занимания – тяхното системно повторение.
В крайна сметка недостатъците и приемуществата на женския организъм по отношение на заниманията с културизъм могат да се смятат за почти балансирани, което още веднъж говори за целесъобразността от присъединяването на тази прекрасна дисциплина към особено полезните за жената спортове.
