Белтъчните вещества от животински или растителен произход са оснава,  незаменима съставка в храната на човека. Природните протеини са изградени от аминокиселини. Те са над 150 вида,  но живата клетка използва само 20 от тях за синтеза на протеини. Човешкият организъм не е в състояние да произвежда всички аминокиселини,  необходими за изграждането на собствените му протеини,  и следва да ги получава чрез храната.  Това са т.нар. незаменими (есенциални) аминокиселини - лизин, триптофан, метионин, треонин, валин, левцин, изолевцин и фенилаланин.

Хистидинът е незаменим само за малките деца и вероятно за възрастни – хронично болни. Освен за изграждането на протеините,  аминокиселините са необходими и за синтеза на други биопродукти:  ензими, хормони, глюкоза, мазнини,  а също участват и в енергообмена.

Биологичната роля на всяка аминокиселина е специфична и определя свойствата и функциите на протеините,  в които участва. Например недоимък на лизин в протеините,  в които е застъпен,  може да предизвика нарушения в азотното равновесие,  кръвотворния процес в чернодробната дейност и калциевата обмяна на костите. Дневната потребност от лизин е 3-5 грама. Той се съдържа главно в месни,  млечни,  рибни и зърнени храни.

Триптофанът е необходим при растежа на организма и за синтеза на биопродукти.  Дневната потребност е около 0,5 грама. Основни източници са храните от животински произход.

Метионинът участва в синтеза на холина – съставка на лецитина и в мастната обмяна.  Тази аминокиселина доставя сяра за цистеина – структурен елемент за много протеинови видове. Дневната потребност от метионин е 3-4 грама. Млечните продукти съдържат доста метионин в състава на казеина.

Треонинът е необходим за нормалния растеж и развитие на организма. Дневната потребност от него е около 1 грам.

Валининът,  левцинът и изолевцинът участват в синтез на повечето протеинови видове. Техният метаболизъм при някои вродени заболявания е нарушен. Дневната потребност е сътветно 1,6,2,2,1,4 грама.

Фенилаланинът е предшественик на тирозина,  от който се синтезират хормоните на щитовидната и надбъбречната жлеза. Дневната потребност е около 2 грама.

Заменимите аминокиселини са аланин, аспарагнова киселина, глутаминова киселина, глутамин, глицин, пролин и серин. Първите три участват в разпределението на азота в организма и са звено в обмяната на протеините с мазнините и въглехидратите.

Приетите с храната белтъчини се разграждат в храносмилателната система и от съставните им аминокиселини клетките си синтезират свои специфични протеини. Този процес е строго кодиран. Отклоненията от него водят до редица заболявания. Протеините участват в образуването и растежа на тъканите и органите на човека от ембрионалното му развитие до края на живота му. Зарастването на раните,  възобновяването на кожата,  на кръвните и чревните клетки,  ензимната и хормоналната дейност,  поддържането на имунната система,  на киселинно – алкалното равновесие и това на телесните течности е част от предназначението на протеините.  Те стават източник на енергия,  когато мазнините и въглехидратите са в недостиг.

Организмът възприема по различен начин протеините от различните храни и ги усвоява с посредничеството на мазнините,  на въглехидратите и на определени витамини и минерални вещества. Биологичната им ценност се определя чрез сравняването с дадена белтъчна храна,  приета за еталон, т.е. протеините в нея се означават като „ИДЕАЛНИ“.

Здравия човек усвоява най-пълноценно животинските белтъци. Възприемането на белтъчините зависи от кулинарната обработка – например варените храни се разграждат по-лесно от печените.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, Протеид, Протеин, Фитнес, фитнес диета, хранителен режим

Всички жизнени процеси са неразривно свързани с участието на белтъчините.

Мускулното съкращение,  привеждащо човека в движение в пространството,  е резултат от взаимодействието на съкратителния мускулен белтък с АДФ;  в процесите на размножаване,  растеж,  хормонална регулация,  наследственост и други активно участват белтъчини;  ензимите,  които катализаират и регулират всички процеси на обмяната на веществата,  и имат също белтъчен произход,  и така нататъка.

Белтъчините се намират във всички живи клетки както от животински,  така и от растителен произход. Около 80-90 процента от сухия остатък на животинската тъкан са белтъчини. Макар и по-малко,  значително е тяхното съдържание в растенията,  особено в ядрата на растителните клетки,  семената и бобовите култури. Белтъчините са извънредно сложни химически съединения. Биват два основни вида – прости белтъци или протеини,  които могат да бъдат разградени до аминокиселини,  и сложни белтъци или протеиди,  които освен аминокиселини съдържат и небелтъчна съставка – фосфор,хром,липиди и други.

Попаднали в стомашно-чревния тракт,  протеините се хидролизират до 22 аминокиселини,  които имат свойството да се резорбират от организма,  след което предимно по кръвен път се насочват към всички клетки на различните тъкани. Там те или участват в синтеза на специфични за организма белтъци,  или тяхното разграждане продължава. Различните аминокиселини имат различна биологична стойност. Осем от тях са незаменими,  не могат да се синтезират от останалите и подобно на незаменимите мастни киселини е задължително да бъдат доставени с храната. Биологичната стойност на всеки белтък зависи от това,  доколко той съдържа именно тези незаменими аминокиселини. Не същесвтува храна,  при която незаменимите аминокиселини да са представени в оптималното им съотношение (с изключение на специално изготвените протеиниви концентрати) ,  поради което белтъчния порцион в менюто на културиста трябва да бъде съставена от подходящ избор (по количество и качество) на многобройни хранителни продукти.

Главната задача на белтъчините е участието им като основен градивен материал за изгражденато на мускулния белтък. Без осигуряването на този материал,  по какъвто начин и да се тренира,  каквато и да е небелтъчната част от храната,  прираст на мускулната маса няма да се получи. Използването на белтъчини като енергиен източник е „лукс“ ,  който един компетентен културист с правилното съставяне на дневното си меню трябва да сведе до минимум. От въглехидратите – енергия,  от белтъчините – градивен пластичен материал – това е основното правило,  което трябва да се спазва,  за да се достигне с минимални сили и загуби на време чувствителен напредък в областта на културизма.

Tags: аминокиселини, белтъчини, градивен материал, ензими, културизъм, Протеид, Протеин, хранене, хранителен режим

Продукти: 100 гр. извара,  8 белтъка,  1 жълтък,  подправки на вкус.

Смесват се белтъците, изварата и жълтъка и започват да се бъркат докато не се получи течна и еднородна смес.  След това се поставя върху тигана (по възможност тефлонов).  Ястието се запича и от двете страни.  Накрая се поръсва с магданоз.

Калории: 41 ккал,  Белтъчини – 45 гр.,  Въглехидрати – 7,1 гр.,  Мазнини - 6 гр.

Препоръчвам да се консумира 1-2 часа преди лягане. Ястието ще ви зареди организма с белтъчини за през цялата нощ.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, Протеид, Протеин, рецепти, рецепти извара, Фитнес, фитнес диета

Продукти: 200 гр. извара,  1 супена лъжица краве масло,  50 гр орехови ядки,  3-4 скилидки чесън,  смлян черен пипер на вкус.

Орехите се счукват, чесънът се стрива със сол. В изварата се добавят кравето масло,  чесънът,  орехите,  смленият черен пипер и всичко добре се разбърква.

Към това ястието може да се поднесат сухарчета от пшеничен хляб.  Препоръчва се за хората които тренират,  да се консумира 2-3 часа вечер  преди лягане. 

Калории: 90 ккал,  Белтъчини – 35 гр.,  Въглехидрати -  60 гр.,  Мазнини – 12,9 гр.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, Протеид, Протеин, рецепти, рецепти извара, Фитнес, фитнес диета