Кафе

Кафеените зърна от вечнозеления храст се изпичат преди употреба,  за да станат крехки и лесно да се стриват. Изпичането е деликатесен процес и от спазването на температурата и времето на нагряването зависи качеството на кафето – аромат и вкус. Не без значение е и произходът на суровината. Запазването на търговските показатели на кафето изисква херметизиране. Полиетиленовата или пластмасова е негодна за тази цел.

В приготвянето на питието кафе има традиции и се изисква опитност – кафе по арабски,  по турски,  по италиански,  еспресо и други. Още в първите една – две минути от смесването на горещата вода със смляното кафе вкусовите,  ароматните и тонизиращите вещества преминават във водния извлек. Ако времето се пресрочи,  се разтварят и други съставки,  които дават стипчив и горчив привкус. Испанскоезичните мераклии уточняват значението на инициалите Cafe като качествени показатели за добра напитка,  а именно: горещо,  горчиво,  силно и малко по обем.

Суровото кафе на зърна съдържа:  1.5 % кофеин,  5-8 % плодови органични киселини,  5-6 % въглехидрати,  3% протеин и около 5 % минерални вещества,  главно калий.

Чай

След водата чаят е най-употребяваното питие. Родината на чаеното дърво е Китай,  а през XVI в. чаените листа са били внесени в Европа. Преди да започнат да използват тези листа за приготвянето на напитка,  са ги включвал в менюто като салата.

Набраните листа се сушат и се оставят във влажна атмосфера да ферментират. Отното се сушат и сортират по форма и големина. На пазара преобладават черният,  зеленият,  жълтият и червеният чай. Най-популярен е черният чай. Някъде доароматизират чая с жасмин,  роза,  цитрусова есенция,  канела,  горчив  бадем и други.

Населението на някои страни пие рекордни количества чай – 3 до 6 чаши дневно. Денят им започва и завършва с поредната чаша чай.

Чаят съдържа кофеин,  етерични масла и танинови вещества. В необработения зелен чай съдържанието на витамин С превишава 3-4 пъти това в цитрусовите плодове. Присъстват и витамините от групата В.

Какао

Какаото е било предпочитано питие във времето,  когато моден е бил стила рококо. Днес кафето и чаят са го изместили и то се използва най-вече в производството на шоколад и сладкиши. Какаовото растение се отглежда в Мексико,  Никарагуа,  Афика и Индия.

Необезмасленото какао е хранително. То съдържа 20 % протеини,  до 25 % мазнини,  33 % въглехидрати,  2 % теобромин и малко кофеин.

Кафето,  чаят и какаото се причисляват към т.нар. меки тонизиращи лекарства и много хора привикват към тях. Причината е кофеинът,  който действа ободряващо,  успокоява дишанетои пулса и повишава кръвното налягане.

Умерената консумация на напитки,  Съдържащи кофеин,  общо взето,  не е вредна,  но две кафета на ден за някои хора могат да имат неприятни последици – разстройване на съня,  умора и други. Когато се прекали с употребата им,  се наблюдават белези,  подобни на преживяна тревога,  вътрешно напрежение,  обилно потене,  трудно концентриране,  главоболие и световъртеж. Поради съдосвиващото действие кръвното налягане се покачва и рискът от сърдечна атака се увеличава. Чистият кофеин не се причислява към атерогенните фактори,  но приет с питиетата/ вкл.  и кока-колата / се включва в списъка.

Редовното пиене на 3-4 кафета дневно за дълъг период,  последван от рязко и пълно въздържане,  предизвиква тягостно главоболие,  от което се излиза с прием пак на кофеин. Прекалявашите с кафе ( 8 и повече наден) могат да получат световъртеж,  прекомерна възбудимост и трайно главоболие,  принудени от стомашно-чревни разстройства и безсъние. Ако потърсят лекарска помощ,  те трябва да предупредят за рекордното пиене,  за да им предпишат подходящи лекарства.

Няколко чашки кафе на ден водят до известна загуба на калций и магнезий. При жените са описани случаи на доброкачествени бучки в млечните жлези и предменструални проблеми.
Допустима дневна доза кофеин за възрастни е 50-200 мг.

Tags: напитки, Протеин, Фитнес, фитнес диета

Още в древни времена хората са познавали лечебните свойства на млякото. Козето и кобилешкото мляко се използвали при туберкулоза,  кравето – при подагра,  а магарешкото – за повишаване на виталността.

Ние консумираме най-често овче и краве мляко и техните продукти – сирене, кашкавал, извара и т.н. В някои страни по-търсено е биволското мляко. То е с двойно по-голяма масленност от кравето. Магарешкото мляко по състав и свойства е близко до човешкото,  а кобилешкото се използва по-рядко,  и то само в региони,  където от него приготвят ферментирала напитка кумис, с „опияняващо“ действие. На нея се приписва и значителна лековитост. Северните народи пият силнокалорично еленско мляко.

Ето таблица на масленоста на млякото (в проценти):

Краве        |       3.8 %     |

Козе           |      4.1 %      |

Овче           |      6.7 %     |

Биволско |      7.5 %    |

Освен пълноценния им протеинов състав,  млеката притежават качеството да се усвояват много добре от организма – особено киселото мляко. Те почти винаги присъстват в профилактичните и лечебни диети.

Някои хора страдат от недоимък на ензима лактаза,  което не могат да разграждат приетата с млякото млечна захар (лактоза) и получават различните смущения – повръщане, разстройство и подуване на корема. Лактозната непоносимост се смята за унаследена и разпространена след населението на Африка и Азия. Някои млечни продукти (йогурт, сирена) съдържат по-малко лактоза от изходната суровина поради консумирането й от млечнокиселите бактерии. Подобни продукти могат да заменят прясното мляко като източник на калций,  особено при подрастващите.

Понякога млечните протеини предизвикват алергична реакция. Децата или възрастните с подобна непоносимост могат да заменят млякото или млечните продукти с обогатено на калций соево мляко, бобови растения или сардини.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, мускулна маса, Протеид, Протеин, Фитнес, фитнес диета, хранителен режим

Качеството се определя по цвета,  сочността,  миризмата и крехкостта им. Месото от угоените животни е по-светло,  отколкото от мършавите. Ако е престояло по-дълго време,  повърхността му потъмнява,  което се дължи на започнал процес на окислително разпадане.  Миризмата на прясното месо зависи от произхода му,  но е по-силна,  ако е от възрастни или некастрирани мъжки животни. Дали месото ще остане крехко и сочно при кулинарната обработка,  зависи от включените т.нар. „скрити“ мазнини, както и от произхода му,  възрастта на животното и от коя част на трупа му е взето – рибици,  филе,  бут и т.н.

Усвояемата част от говеждото месо е около 14 %.  То съдържа по-малоценни протеини (еластин, колаген).

Свинското месо от добре охранено животно е богато на нискотопими мазнини (ненаситени мастни киселини),  но съдържа малко повече пуринови вещества от говеждото,  което го прави неподходящо при спазване на лечебни диети.

Овчето месо е биологически по-непълноценно от свинското,  освен това съдържа повече наситени мазнини. Булюни,  пържени или задушени ястия от овче месо не са подходящи като диетична храна за възрастни и деца.

Пилешкото месо е за препоръчване. То е лесносмилаемо и е с пълноценен аминокиселинен състав. Мазнините му са леснотопими  – съдържат по-малко наситени киселини. Пуриновите вещества са около 30 милиграма на 100 грама.

Бройлерите,  продукт на индустриализираното птицевъдство,  за нещастие често са „замърсени“  от антибиотици и анаболни хормони,  които се употребяват за стимулиране на растежа.

Някои икономисти са на мнение,  че интензивното развъждане на зайци може да покрие отчасти световния протеинов дефицит,  особено в областите с тропически климат,  богати на фураж. Мотивите са,  че цикълът на бременност е само 30 дена и обикновенно се раждат 6 до 10 малки,  които за 8-10 седмици постигат „пазарно тегло“.

Заешкото месо може да се причисли към диетичните. То съдържа малко пуринови вещества и е препоръчително при анемии,  някои чернодробни заболявания и жлъчни проблеми. Запазва се сравнително по-дълго време в свежо състояние  поради малкото му водно съдържание. Много пикантни ястия се приготвят от животинските вътрешности – мозък,  черен дроб,  език,  бъбреци,  далак и други. Те съдържат значително количество биологичноактивни вещества. Черният дроб е не само вкусен,  но и добра кръвотворна храна,  богата на витамините А и В,  микроелементи и противосъсирващи вещества. Животинските сътца съдържат пълноценни протеини,  а добре свареният език е деликатес.

Няколко думи за колбасите. По правило те трябва да се произвеждат от добре очистена прясна суровина,  като се отстраняват сухожилия,  съсирена кръв,  излишна мазнина,  а смесването на различни по произход меса трябва да става в подходящо съотношение. Обикновено се използва говеждо,  телешко и свинско месо,  а за някои трайни видове колбаси – овче или козе. Очевидно колбасите са консервирана храна и при обработката им се използват “ химикали “ за подобряванена вкусовите им качества,  за оцветяване,  ароматизиране, антиокислители, за запазване при съхранение и други. Тези добавки в различна степен са вредни за здравето. По традиция при приготвянето на домашните колбаси се слагат естествени подправки – черен или червен пипер,  чесън,  бахар и много други.

Дивечовото месо от глигани,  сърни,  мечки,  пернати не е особено популярно за нашата кухня и се възприема като деликатесна храна. То притежава диетични качества.

Охлювите също са полезна храна. Съдържанието на протеини в тях е 40 – 60 %. Някои технолози смятат дрождите като перспективна храна,  но здравните специалисти все още са скептични.

Рибата е много ценна храна. Богата е на лесноусвоими белтъчини,  полиенови мастни киселини,  витамините А и D и микроелементите калций,  фосфор,  йод,  желязо,  мед,  манган и други. Сто грама пастърва , сардина,  сафрид,  скумрия или херинга съдържат около 15-20 грама протеини и 10 % ценни за човека мазнини. Рибеното меню е пълноценен заместител на месото.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, витамини, Протеид, Протеин, Фитнес, фитнес диета, хранителен режим

С протеините от животински произход човек приема значително по-големи количества наситени мазнини, отколкото растителните продукти. Според статистиката хората,  консумиращи предимно месо,  яйца,  мляко и млечни продукти са изложени на по-голям риск от сърдечни и ракови заболявания. Диетолозите препоръчват като най-здравословно съотношението животински-растителни протеини да е 1:1.

По-крайните вегетарианци смятат,  че могат да си набавят достатъчно протеини от алтернативни източници например бобови растения (боб, соя, грах и други).

Навиците на хората в храненето често са обусловени от религиозни,  расови или етнически традиции. Например в определени региони на света населението консумира повече животински продукти,  а другаде се предпочита растителната храна.

Все пак крайностите трябва да се избягват. Обикновено растителната храна е по-бедна на протеини и незаменими аминокиселини и за да се набавят в необходимото количество,  е нужна повече храна. Това съответно затруднява храносмилането. Но млечно-яйчен режим,  особено съчетан със зърнени храни,  плодове,  зеленчуци и ядки  може да осигури пълноценно хранене. Много е важно съчетаването на храните за здравословен начин на живот. В сайта ще намерите как точно да комбинирате храните.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, Протеид, Протеин, Фитнес, фитнес диета