Витамините са високо активни в биологическо отношение вещества, способни да обеспечат нормално протичане на биологическите процеси в организма. Те повишават функционалните способности на основните системи на организма, неговата устойчивост към действието на неблагоприятни фактори. Думата витамин произхожда от латинското vitae тоест живот, и действително, витамините оправдават това название. Без витамините не може нормално да съществува и да се развива нито една жива клетка, нито един жив организъм. Витамините се явяват основно профилактическо средство против много болести, повишават умствената и физическата работоспособност, помагат за стабилизиране и мобилизиране на съпротивителните сили на организма в борбата с инфекциите. Основното количество витамини човек получава с храната.

Всички витамини се делят на 2 големи групи: Водоразтворими (B1 и С) и такива които се разтварят в мазнини (А,D,E и К).

Витамин С

Потребноста на човек от витамин С е от 70 до 100 мг в денонощие. Много витамин С се съдържа в зеления лук. В 100 грама зелен лук се съдържат 30 мг витамин С. Съдържа се също много и в зелените орехи и в киселото зеле.

Витамини от групата В (В1,В6,В12)

Потребноста от човек от тази група витамини е 10 до 20 мг на ден. Отсъсвието в храната само на един от тях води до сериозни нарушения на здравословното състояние на човека. При недостиг или отсъствие на витамин В1 се развива полиниврит, болеста бери-бери. При недостиг на витамин В2 рязко намалява остротата на зрението; при отсъствие на витамин В12 се наблюдава малокръвие. Източник на витамин В са едросмляно брашно, мая, месо, риба, гриз и други. Дефицитът на витамини от групата В се появява при заболявания на стомашно-чревният тракт, когато всмукателните функции на червата са нарушени.

Витамини които се разтварят в мазнини (А,D,E и К) -постъпват в организма заедно с мазнините.

Витамин А (ретинол)

Спомага за нормалната обмяна на веществата, повишава зрението, повишава устойчивоста на кожата. При дефицит на витамин А или ретинол в храната се развива заболяването което сред хората се нарича кокоша слепота. Намалява устойчивоста към инфекции и простудни заболявания. Денонощната потребност на витамин А е 1,5 до 2 мг. Източници на витамин А са мазнините от морски риби, черен дроб риба Треска, мляко и масло.

Провитамин А (каротин)

Съдържа се в много зеленчуци и плодове: моркови, червен пипер, зелен лук, домати и кайсии.

Витамин D

Участва в обмяната на калция и фосфора в организма. Влияе на скороста на просмукване на червата. Той е необходим при профилактика на рахита при децата, за подобряване на заздравяванията на счупванията на възрастните и на старците. Потребноста от витамин D при възрастните хора, живеещи в условията на полярна нощ или работещи под земята, т.е. при отсъстие на ултравиолетово облъчване, витамин D може да се синтезира в кожата под влиянието на слънчевите лъчи. Обаче в големи количества витамин D носи вреда, защото увеличава концентрацията на калция в кравта, способства за отлагането в сърдечните съдове и сърдечния мускул, което води до сърдечно съдови заболявания. Източници на витамин D в храната са: яйца, масло, мляко, плодове и зеленчуци.

Витамин К - участва в процеса на съсирване на кръвта.

Витамин Е (токоферол)

Витамин Е стимулира дейноста на мускулите, влияе на обмена на веществата, на функцията на половите и ендокринни жлези. При дефицит на токоферола се наблюдава усилено разрушаване на еротроцитите (червените кръвни телца), повишава пропоскливоста на дребните кръвоносни съдове. Основен източник на витамин Е са: растителните масла, мляко и масло. Потребноста е 20 мг на ден.

Витамин Н (биотин)

Този витамин е особено важен за хора в напреднала и старческа възраст. В природата той е широко разпространен, съдържа се в микроорганизмите, растенията, в организмите на животните. Витамин Н притежава висока биологическа активност в широк диапазон на действие. При неговия недостиг се нарушава преди всичко нормалната жизнеспособност на кожата. Тя става суха, шумоляща, придобива червеникав отенък. Започва да пада косата, развиват се дерматити. При продължителен недостиг на биотин се появява слабост, отпадналост, сънливост, болки в мускулите, могат да атрофират вкусовите гъбички на езика (загуба на вкусова способност). В растителните продукти биотина се намира в свободно състояние. В организма на животните той е свързан с белтъчини. Биотина постъпващ с храната в свързан вид в червата се освобождава и се просмуква в кръвта.

Витамин Р

Съдържа се най-често в зеленчуците и плодовете както витамин С. Най-често недостига на единия витамин съпътства недостига и на другия. Потребноста за едно денонощие на витамин Р е около 200 мг. Най-голямо количество от витамина се съдържа в лимоните, портокалите, шипката, гроздето, малините и други плодове и зеленчуци.

Tags: Белтъчни вещества, витамини, отслабване, Протеид, Протеин, сваляне на килограми, фитнес диета

Водата в месото е в свободно и в свързано състояние,  главно с белтъчините. Количеството й е по-малко в тлъстите меса и в меса от по-възрастни животни.

Белтъчини съдържат всички тъкани на месото,  но най-много и най-пълноценни са тези в мускулната тъкан. В състава на саркоплазмата влизат белтъчините миоген (20%),  миоалбумин (1%),  глобулин (20%),  миоглобин (11%)… Последните задържат основното количество вода в месото и влияят на водозадръжащата му способност. Хромопротеидът миоглобин обуславя цвета на месото.

Непълноценните белтъчини в месото – колаген и еластин,  се усвояват трудно и намаляват хранителната му ценност.

По разтворимост белтъчините в месото се делят на разтворими и неразтворими. Разтворимостта на белтъчините е важно свойство за кулинарията,  от което следват някои изисквания при обработката му. При бавно нагряване във вода водоразтворимите белтъчини се извличат от месото.

Мазнините придават висока калоричност на месото,  подобряват вкуса и му придават сочност при кулинарна обработка. Много тлъстото месо и съвсем бедното на мазнини не се ценят високо. Най-ценено и лесно усвоимо е месото със средно съдържание на мазнини,  с “ мрамориран“ вид,  при  което мазнините и белтъчините са почти в равни количества.

Въглехидратите в месото са в незначително количество,  главно под формата на гликоген.  Той служи като резервно вещество при работа на мускулите и взема важно участие при зреенето на месото.

От минералните соли най-голямо значение имат тези,  съдържащи се в мускулната тъкан.

Витамините повишават хранителните показатели на месото.  То е източник на много витамини. Вътрешните органи,  по-точно черният дроб и бъбреците са по-богати с витамини от месото.

Вид     %         Вода| Белтъчини| Мазнини| Мин. вещества

Телешко         72,7              20,5                  5,4                        1,1

Говеждо          66,0              18,8                  13,7                      0,9

Свинско            50,0              14,1                  35,0                      0,8

Овче                    69,0               18,2                 12,5                       1,0

Хранителното значение на месото се определя от съдържанието на пълноценни и лесноусвоими белтъчини,  витамини главно от група В,  ценни минерални соли и мазнини.  Белтъчините в месото се отличават с високо съдържание на аминокиселини,  които стимулират растежа,  а съотношението на незаменимите аминокиселини е благоприятно за нуждите на трениращия.

За по-добре усвояване и подсилване е хубаво да се смесват продуктите. Най-благоприятно белтъчините на месото се съчетават с тези на картофите и на други зеленчуци. В резултат на взаимното допълване на аминокиселинния състав растителните белтъчини стават по-пълноценни.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, отслабване, Протеид, Протеин, сваляне на килограми, фитнес диета

Месото на рибата е богато с белтъчини,  мазнини,  минерални вещества и витамини. То съдържа и значително количество вода, малко въглехидрати и в по-незначително количество други вещества.

Белтъчините са най-важната съставна част на рибното месо. Съдържанието им е около 7,5 – 20 %. Белтъчините са твърде разнообразни,  лесносмилаеми и пълноценни в биологично отношение,  тъй като съдържат в достатъчни количества всички незаменими аминокиселини. Наличието на екстрактивни азотосъдържащи вещества ( креатин, креатинин и др.) до голяма степен определят вкусовите и ароматичните свойства на печената и варената риба.

Мазнините са втората по важност съставна част от рибеното масло. Придават му нежност,  приятен вкус и висока калурична стойност. Съдържанието на мазнините в рибата силно се колебае под влияние на разнообразни фактори. При някои видове риби,  когато са добре охранени,  мазнините стигат до 30% и повече,  но най-често са от 2 до 10%. Мазнините на рибата се отличават от мазнините на бозайниците с по-голямо съдържание на високоненаситени мастни киселини и са течни при обикновена температура,  което подобрява тяхната усвоимост. По-лесно се окисляват и гранясват което влияе отрицателно върху трайността на рибата. Ето и химичен състав на по-важните риби:

Вид                  Вода| Белтъчини| Мазнини| Мин. вещества

Шаран              77,8           17,6                     3,1                       1,1

Толстолоб    75,7            18,3                     4,8                       1,0

Пъстърва       75,8           20,7                     2,1                       1,0

Есетра              66,9           17,4                      13,8                    1,2

Бяла риба        80,1           17,8                     0,6                      1,1

Сом                     76,1           16,5                      5,9                       1,1

Скумрия          64,7           19,1                      12,3                    1,3

Сафрид              70,5         17,8                      9,8                       1,3

Паламуд           68,9          18,6                      10,5                    1,4

Кефал                 72,5          20,3                      5,4                      1,3

Копърка             74,6         16,8                       6,8                      1,6

Херинга              62,7          17,7                      18,5                    1,1

Месото на рибата съдържа значително количество разнообразни и полезни в биологично отношение минерални вещества. Особено ценен е съдържащият се в месото на рибата йод,  значителни са количествата и на калцият, фосфора, желязото, хлора, натрия и други. Повече минерални вещества съдържа месото на морската риба.

Месото на рибата е по-богато на мастноразтворимите витамини А и D  в сравнение с месото на бозайниците. Най-богат с тези витамини е черният дроб на някои риби.

Съдържанието на въглехидрати е незначително,  затова те не влияят върху хранителната стойност на рибата. Въглехидратите се срещат главно като гликоген и в минимални количества малтоза и глюкоза. Въглехидратите обаче влияят върху процесите на зреенето на някои рибни продукти.

Общо взето,  месото на рибата съдържа повече вода отколкото месото на бозайниците ( 70-75% ). Водното му съдържание се колебае в доста широки граници. Водата придава сочност на месото на рибата.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, отслабване, Протеид, Протеин, сваляне на килограми, фитнес диета

Пчелен мед

Медът е натрупана резервна храна на пчелите,  приготвена от нектар и други сладки сокове. Човечеството го е използвало за храна още от началото на своето съществуване. Голямата хранителност на меда,  приятния му вкус,  добрия му аромат и лечебните му свойства са били ценени от хората още от дълбока древност…

Разнообразните свойства на пчелния мед се обуславят от неговия сложен химичен състав. В него са установени над 180 различни вещества. Той съдържа средно:
Вода – 20 %,  Азотни вещества – 0,4 %, Глюкоза  и фруктоза - 74%,  Захароза – 2 %, Декстрини - 2%,  Минерални вещества – 0,3%,  Органични киселини и други – 0,2%

От горните данни се вижда,  че преобладаваща съставка на меда са глюкоза и фруктозата. Те се усвояват бързо от човешкия организъм и заедно със захарозата и декстрините са източник на голяма калоричност на меда. От 1 килограм мед се получават около 14 000 K j.

Медът съдържа различни лесноусвоими минерални вещества, особено Р, Са, Fe. Той е един от най-богатите с ензими хранителни продукти. В малки количества в него се намират белтъчни вещества,  освежаващи вкуса му органични киселини,  ароматични и багрилни вещества,  витамини.

Медът се употребява масово като продукт за непосредствена консумация и има не само хранително,  но и вкусовозначение. Освен това той широкосе използва като диетична и лечебна хранапри изтощени болни,  при сърдечни,  чернодробни,  стомашно-чревни и други заболявания.

Качественият мед представлява гъста,  прозрачна,  без механични примеси течност. Той може да има вид на кристализирала или полукристализирала маса. Сравнително по-течна е консистенцията на липовия и акациевия мед.Вкусът на меда трябва да бъде сладък.

Медта е елемент,  необходим за „узряването“ на еритроцитите. Участва още в състава на някои ензими,  в синтезирането на хемоглобина и колагена. Тъмнокафявият пигмент меланин по кожата,  космите,  ретината на окото съдържат мед.
Подкожно меланинът се образува от аминокиселината тирозин под действието на слънчевите лъчи и служи като защитен екран за вътрешните органи от вредното ултравиолетово лъчение.
Медта участва в окислението на глюкозата,  като стимулира отделянето на инсулин,  а също и при разграждането на чернодробния глукоген с оглед енергийните нужди на организма.
Дневната потребност от мед за възрастен човек е 1,5-2мг. Съдържа се в храни от животински произход (месо,  черен дроб,  домашни птици,  яйца,  риба) ,  а от растителен произход – в царевицата,  ръжта,  граха,  пшеницата,  френското грозде и др. Усвояването й се подобрява в присъствието на желязо,  кобалт и манган. При недоимък на мед косата става чуплива и оредява.

Tags: белтъчини, Белтъчни вещества, отслабване, Протеид, Протеин, сваляне на килограми, фитнес диета